8 август 1876 г. - Томас Едисън патентова мимеографа
снимка: Everett Historical
Томас Едисън патентова мимеографа. Машината се базира на метода да се копира текст или други изображения, издълбани върху восъчна хартия, посредством мастило. Оригиналът при машината на Едисън се слага хоризонтално.
През 1891 година австрийският инженер от маджарски генезис Давид Гестетнер патентова циклостила - най-разпространената офис-машина за размножаване на текстове от края на ХІХ до 80-те години на ХХ век. Тя е построена въз основата на метода, употребен от Томас Едисън в неговата машина мимеограф.
При циклостила оригиналът върху восъчна хартия се окача върху тъпан и при всеки цялостен оборот на барабана се копира върху едно копие. Циклостилът е машина с релативно висока продуктивност, без значение от това, че въртенето на барабана най-често е ръчно. Технологията, обаче, не разрешава оригиналът да се употребява повторно със същото качество, защото в процеса на копирането той поема влага от мастилото и се зацапва.
Обикновено циклостилът се употребява за не повече от 100 копия на един документ. Най-често това са текстове, печатани при избрана за задачата позиция на пишещата машина.
През 80-те години на ХХ век тази технология беше бързо изместена от фотокопирната машина, заради несравнимо по-високото качество и улеснение при осъществяване на копирането.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1709 година — В Португалия е осъществен първият сполучлив опит са полет с балон, изпълнен с топъл въздух.
• 1786 година — С покоряването на връх Монблан Джак Балма и Мишел Пакар слагат началото на актуалния алпинизъм.
• 1815 година — Наполеон I Бонапарт напуща вечно Франция, с цел да изтърпи изгнание на остров Света Елена, където умира.
• 1886 година — На 8 против 9 август е осъществен прелом в България от група офицери русофили, които принуждават княз Александър I Батенберг да се откаже от престола.
• 1918 година — Първата международна война: Започва борбата за Амиен, в която войските на Антантата настъпват против 20 немски дивизии.
• 1929 година — Германският дирижабъл Граф Цепелин стартира околосветски полет, излитайки от Лейкхърст (край Ню Йорк), с 3 междинни кацания (Фридрихсхафен, Токио и Лос Анджелис) и преодолява дистанцията от 34 хиляди км за 20 денонощия.
• 1937 година — Официално е открит Паметникът на починалите във войните в град Чепеларе от Пловдивския митрополит Максим, в наличието на Васил Дечев и други видни жители и общественици.
• 1941 година — Втората международна война: Съветската авиация прави първите бомбардировки над Берлин.
• 1944 година — Започва задачата на Стойчо Мошанов за подписване на мир с Англия и Съединени американски щати.
• 1945 година — Втората международна война: Съюз на съветските социалистически републики афишира война на Япония и навлиза в Манджурия.
• 1946 година — У нас е признат Закон за трудово активизиране на безделниците и празноскитащите.
• 1949 година — Бутан става самостоятелна от Англия страна.
• 1956 година — В мината Боа дю Казие става най-тежкият случай в историята на белгийската добивна индустрия.
• 1963 година — Извършен е така наречен " Голям влаков грабеж " във Англия от пощенски трен по линията Глазгоу — Лондон; откраднати са 2,6 млн. английски лири.
• 1965 година — Във Варна е открит Първи балкански кино фестивал.
• 1967 година — Учредена е Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).
• 1969 година — В Милано избухват няколко бомби, сложени във влакове от извънредно десни терористи.
• 1974 година — Президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън подава оставка поради аферата Уотъргейт.
• 1989 година — Космическата совалка Колумбия е изстреляна в космоса на 5-дневна загадка военна задача.
• 1990 година — Президентът на Ирак Саддам Хюсеин анексира Кувейт и го афишира за иракска провинция.
• 1991 година — Край Константинов (Полша) пада най-високата построена досега структура — мачтата на Полското национално радио (646,38 м).
• 2004 година — Състои се премиерата на индийския филм Аз открих някого.
• 2008 година — Откриване на Летни олимпийски игри в Пекин
• 2008 година — Грузия стартира война в Южна Осетия
Родени
• 1748 година — Йохан Фридрих Гмелин, немски академик († 1804 г.)
• 1754 година — Луиджи Маркези, италиански певец-кастрат († 1829 г.)
• 1775 година — Камило Боргезе, италиански благородник († 1832 г.)
• 1825 година — Алайос Кароли, австро-унгарски посланик († 1889 г.)
• 1831 година — Николай Николаевич, популярен княз на Русия († 1891 г.)
• 1843 година — Христо Танев Стамболски, български лекар-анатом († 1932 г.)
• 1851 година — Георги Кандиларов, български образован деятел († 1943 г.)
• 1858 година — Петър Пешев, български политик († 1931 г.)
• 1877 година — Илия Балтов, български боен и бунтовник († 1934 г.)
• 1879 година — Боб Смит, американски доктор, създател на метода анонимни алкохолици († 1950 г.)
• 1879 година — Емилиано Сапата, мексикански бунтовник († 1919 г.)
• 1881 година — Алберт Кеселринг, немски военачалник († 1960 г.)
• 1881 година — Паул Лудвиг Евалд декор Клайст, немски пълководец († 1954 г.)
• 1901 година — Ърнест Лорънс, американски физик, лауреат на Нобелова премия за физика през 1939 година († 1958 г.)
• 1902 година — Пол Дирак, английски физик, Нобелов лауреат през 1933 година († 1984 г.)
• 1904 година — Сергей Бирюзов, руски боен деятел, маршал († 1964 г.)
• 1907 година — Бени Картър, американски музикант и композитор
• 1920 година — Александър Пипонков, български партизанин († 1944 г.)
• 1920 година — Сава Ганчев, български офицер († 1944 г.)
• 1922 година — Алберто Гранадо, аржентински и кубински лекар, публицист и академик († 2011 г.)
• 1925 година — Алия Изетбегович, босненски политик († 2003 г.)
• 1931 година — Александър Баров, български проектант († 1999 г.)
• 1931 година — Роджър Пенроуз, британски физик
• 1932 година — Зито, бразилски футболист
• 1937 година — Дъстин Хофман, американски артист
• 1940 година — Денис Тито, американски предприемач, първият галактически екскурзиант
• 1941 година — Николай Поляков, български режисьор
• 1943 година — Есма Реджепова, македонска певица
• 1948 година — Светлана Савицка, съветска космонавтка
• 1951 година — Луис ван Гаал холандски футболист
• 1951 година — Пламен Цветков български историк
• 1951 година — Мартин Брест, американски режисьор, сценарист, продуцент и артист
• 1953 година — Найджъл Менсъл, водач от Формула 1
• 1955 година — Херберт Прохаска, австрийски футболист
• 1957 година — Орлин Горанов, български естраден и оперен артист
• 1958 година — Христо Тодоров, български мъдрец
• 1959 година — Леонид Юдасин, израелски шахматист
• 1961 година — Дейв " Едж " Евънс, английски китарист
• 1962 година — Ралф Рикерман, немски музикант
• 1964 година — Клаус Ебнер, австрийски публицист
• 1967 година — Владимир Василев, съветски публицист
• 1968 година — Тодор Праматаров, български футболист
• 1972 година — Люпус Тъндър, американски музикант
• 1974 година — Брайън Харви, английски артист
• 1978 година — Александер Бугера, немски футболист
• 1978 година — Луи Саа, френски футболист
• 1981 година — Роджър Федерер, швейцарски тенисист
• 1981 година — Харел Скаат, израелски артист
• 1985 година — Ференц Беркеш, маджарски шахматист
• 1986 година — Катерина Бондаренко, украинска тенисистка
• 1989 година — Сесил Каратанчева, българска тенисистка
Починали
• 117 година — Траян, римски император (* 53 г.)
• 1533 година — Джироламо Фракасторо, италиански доктор (* 1478 г.)
• 1551 година — Фрай Томас де Берланга, испански духовник (* 1487 г.)
• 1616 година — Корнелис Кетел, холандски художник (* 1548 г.)
• 1674 година — Филип Станиславов, български свещеник (* 1596 г./1610)
• 1827 година — Джордж Канинг, английски политик (* 1770 г.)
• 1853 година — Хьоне Вронски, полски мъдрец (* 1778 г.)
• 1867 година — Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии (* 1816 г.)
• 1867 година — Цветко Павлович, български бунтовник (* 1839 г.)
• 1879 година — Имануел Херман Фихте, немски мъдрец (* 1797 г.)
• 1897 година — Якоб Буркхарт, швейцарски историк (* 1818 г.)
• 1900 година — Емил Шкода, чешки бизнесмен (* 1839 г.)
• 1903 година — Александър Ростковски, съветски посланик (* 1860 г.)
• 1908 година — Йозеф Мария Олбрих, австрийски проектант (* 1867 г.)
• 1911 година — Йордан Иванов, български бунтовник (* 1886 г.)
• 1914 година — Илия Касев, български бунтовник (*? г.)
• 1944 година — Айно Акте, финландска певица (* 1876 г.)
• 1944 година — Михаел Витман, Хауптщурмфюрер (* 1914 г.)
• 1947 година — Антон Деникин, съветски военачалник (* 1872 г.)
• 1950 година — Николай Мясковски, съветски композитор (* 1881 г.)
• 1959 година — Лефтер Мечев, български бунтовник (* 1875 г.)
• 1966 година — Богдан Кесяков, български дипломат(* 1886 г.)
• 1977 година — Едгар Ейдриън, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 година (* 1889 г.)
• 1980 година — Иван Буреш, български академик (* 1885 г.)
• 1990 година — Васил Александров, български критик (* 1908 г.)
• 1991 година — Валтер Цеман, австрийски футболист (* 1927 г.)
• 1991 година — Джеймс Ъруин, американски астронавт (* 1930 г.)
• 1993 година — Иван Будинов, български политик (* 1918 г.)
• 1994 година — Леонид Леонов, съветски публицист (* 1899 г.)
• 1994 година — Серж Льоклер, френски психоаналитик (* 1924 г.)
• 1996 година — Невил Мот, английски физик, Нобелов лауреат през 1977 година (* 1905 г.)
• 1998 година — Ласло Сабо, маджарски шахматист (* 1917 г.)
• 2009 година — Даниел Харке, испански футболист (* 1983 г.)
• 2010 година — Патриша Нийл, американска актриса (* 1926 г.)
Празници
• Ден на Асоциациата на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) — Отбелязва се от 2005 година във всяка от страните – членки на Асоциацията в Деня на нейното основаване (1967) по Решение на Постоянния комитет на АСЕАН от май 2004 година
• Бутан — Ден на независимостта (1949 година, от Великобритания)
• Германия — Ден на мира в Аугсбург
• Ирак — Ден на мира
• Тайван и Китай — Ден на бащата
• Танзания — Ден на земеделеца (Нане Нане)
• Украйна — Ден на свързочните войски
• Швеция — Ден на кралица Силвия и Ден на националния байрак
Източник: Wikipedia
obekti.bg
Томас Едисън патентова мимеографа. Машината се базира на метода да се копира текст или други изображения, издълбани върху восъчна хартия, посредством мастило. Оригиналът при машината на Едисън се слага хоризонтално.
През 1891 година австрийският инженер от маджарски генезис Давид Гестетнер патентова циклостила - най-разпространената офис-машина за размножаване на текстове от края на ХІХ до 80-те години на ХХ век. Тя е построена въз основата на метода, употребен от Томас Едисън в неговата машина мимеограф.
При циклостила оригиналът върху восъчна хартия се окача върху тъпан и при всеки цялостен оборот на барабана се копира върху едно копие. Циклостилът е машина с релативно висока продуктивност, без значение от това, че въртенето на барабана най-често е ръчно. Технологията, обаче, не разрешава оригиналът да се употребява повторно със същото качество, защото в процеса на копирането той поема влага от мастилото и се зацапва.
Обикновено циклостилът се употребява за не повече от 100 копия на един документ. Най-често това са текстове, печатани при избрана за задачата позиция на пишещата машина.
През 80-те години на ХХ век тази технология беше бързо изместена от фотокопирната машина, заради несравнимо по-високото качество и улеснение при осъществяване на копирането.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1709 година — В Португалия е осъществен първият сполучлив опит са полет с балон, изпълнен с топъл въздух.
• 1786 година — С покоряването на връх Монблан Джак Балма и Мишел Пакар слагат началото на актуалния алпинизъм.
• 1815 година — Наполеон I Бонапарт напуща вечно Франция, с цел да изтърпи изгнание на остров Света Елена, където умира.
• 1886 година — На 8 против 9 август е осъществен прелом в България от група офицери русофили, които принуждават княз Александър I Батенберг да се откаже от престола.
• 1918 година — Първата международна война: Започва борбата за Амиен, в която войските на Антантата настъпват против 20 немски дивизии.
• 1929 година — Германският дирижабъл Граф Цепелин стартира околосветски полет, излитайки от Лейкхърст (край Ню Йорк), с 3 междинни кацания (Фридрихсхафен, Токио и Лос Анджелис) и преодолява дистанцията от 34 хиляди км за 20 денонощия.
• 1937 година — Официално е открит Паметникът на починалите във войните в град Чепеларе от Пловдивския митрополит Максим, в наличието на Васил Дечев и други видни жители и общественици.
• 1941 година — Втората международна война: Съветската авиация прави първите бомбардировки над Берлин.
• 1944 година — Започва задачата на Стойчо Мошанов за подписване на мир с Англия и Съединени американски щати.
• 1945 година — Втората международна война: Съюз на съветските социалистически републики афишира война на Япония и навлиза в Манджурия.
• 1946 година — У нас е признат Закон за трудово активизиране на безделниците и празноскитащите.
• 1949 година — Бутан става самостоятелна от Англия страна.
• 1956 година — В мината Боа дю Казие става най-тежкият случай в историята на белгийската добивна индустрия.
• 1963 година — Извършен е така наречен " Голям влаков грабеж " във Англия от пощенски трен по линията Глазгоу — Лондон; откраднати са 2,6 млн. английски лири.
• 1965 година — Във Варна е открит Първи балкански кино фестивал.
• 1967 година — Учредена е Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН).
• 1969 година — В Милано избухват няколко бомби, сложени във влакове от извънредно десни терористи.
• 1974 година — Президентът на Съединени американски щати Ричард Никсън подава оставка поради аферата Уотъргейт.
• 1989 година — Космическата совалка Колумбия е изстреляна в космоса на 5-дневна загадка военна задача.
• 1990 година — Президентът на Ирак Саддам Хюсеин анексира Кувейт и го афишира за иракска провинция.
• 1991 година — Край Константинов (Полша) пада най-високата построена досега структура — мачтата на Полското национално радио (646,38 м).
• 2004 година — Състои се премиерата на индийския филм Аз открих някого.
• 2008 година — Откриване на Летни олимпийски игри в Пекин
• 2008 година — Грузия стартира война в Южна Осетия
Родени
• 1748 година — Йохан Фридрих Гмелин, немски академик († 1804 г.)
• 1754 година — Луиджи Маркези, италиански певец-кастрат († 1829 г.)
• 1775 година — Камило Боргезе, италиански благородник († 1832 г.)
• 1825 година — Алайос Кароли, австро-унгарски посланик († 1889 г.)
• 1831 година — Николай Николаевич, популярен княз на Русия († 1891 г.)
• 1843 година — Христо Танев Стамболски, български лекар-анатом († 1932 г.)
• 1851 година — Георги Кандиларов, български образован деятел († 1943 г.)
• 1858 година — Петър Пешев, български политик († 1931 г.)
• 1877 година — Илия Балтов, български боен и бунтовник († 1934 г.)
• 1879 година — Боб Смит, американски доктор, създател на метода анонимни алкохолици († 1950 г.)
• 1879 година — Емилиано Сапата, мексикански бунтовник († 1919 г.)
• 1881 година — Алберт Кеселринг, немски военачалник († 1960 г.)
• 1881 година — Паул Лудвиг Евалд декор Клайст, немски пълководец († 1954 г.)
• 1901 година — Ърнест Лорънс, американски физик, лауреат на Нобелова премия за физика през 1939 година († 1958 г.)
• 1902 година — Пол Дирак, английски физик, Нобелов лауреат през 1933 година († 1984 г.)
• 1904 година — Сергей Бирюзов, руски боен деятел, маршал († 1964 г.)
• 1907 година — Бени Картър, американски музикант и композитор
• 1920 година — Александър Пипонков, български партизанин († 1944 г.)
• 1920 година — Сава Ганчев, български офицер († 1944 г.)
• 1922 година — Алберто Гранадо, аржентински и кубински лекар, публицист и академик († 2011 г.)
• 1925 година — Алия Изетбегович, босненски политик († 2003 г.)
• 1931 година — Александър Баров, български проектант († 1999 г.)
• 1931 година — Роджър Пенроуз, британски физик
• 1932 година — Зито, бразилски футболист
• 1937 година — Дъстин Хофман, американски артист
• 1940 година — Денис Тито, американски предприемач, първият галактически екскурзиант
• 1941 година — Николай Поляков, български режисьор
• 1943 година — Есма Реджепова, македонска певица
• 1948 година — Светлана Савицка, съветска космонавтка
• 1951 година — Луис ван Гаал холандски футболист
• 1951 година — Пламен Цветков български историк
• 1951 година — Мартин Брест, американски режисьор, сценарист, продуцент и артист
• 1953 година — Найджъл Менсъл, водач от Формула 1
• 1955 година — Херберт Прохаска, австрийски футболист
• 1957 година — Орлин Горанов, български естраден и оперен артист
• 1958 година — Христо Тодоров, български мъдрец
• 1959 година — Леонид Юдасин, израелски шахматист
• 1961 година — Дейв " Едж " Евънс, английски китарист
• 1962 година — Ралф Рикерман, немски музикант
• 1964 година — Клаус Ебнер, австрийски публицист
• 1967 година — Владимир Василев, съветски публицист
• 1968 година — Тодор Праматаров, български футболист
• 1972 година — Люпус Тъндър, американски музикант
• 1974 година — Брайън Харви, английски артист
• 1978 година — Александер Бугера, немски футболист
• 1978 година — Луи Саа, френски футболист
• 1981 година — Роджър Федерер, швейцарски тенисист
• 1981 година — Харел Скаат, израелски артист
• 1985 година — Ференц Беркеш, маджарски шахматист
• 1986 година — Катерина Бондаренко, украинска тенисистка
• 1989 година — Сесил Каратанчева, българска тенисистка
Починали
• 117 година — Траян, римски император (* 53 г.)
• 1533 година — Джироламо Фракасторо, италиански доктор (* 1478 г.)
• 1551 година — Фрай Томас де Берланга, испански духовник (* 1487 г.)
• 1616 година — Корнелис Кетел, холандски художник (* 1548 г.)
• 1674 година — Филип Станиславов, български свещеник (* 1596 г./1610)
• 1827 година — Джордж Канинг, английски политик (* 1770 г.)
• 1853 година — Хьоне Вронски, полски мъдрец (* 1778 г.)
• 1867 година — Мария-Тереза Австрийска, кралица на Двете Сицилии (* 1816 г.)
• 1867 година — Цветко Павлович, български бунтовник (* 1839 г.)
• 1879 година — Имануел Херман Фихте, немски мъдрец (* 1797 г.)
• 1897 година — Якоб Буркхарт, швейцарски историк (* 1818 г.)
• 1900 година — Емил Шкода, чешки бизнесмен (* 1839 г.)
• 1903 година — Александър Ростковски, съветски посланик (* 1860 г.)
• 1908 година — Йозеф Мария Олбрих, австрийски проектант (* 1867 г.)
• 1911 година — Йордан Иванов, български бунтовник (* 1886 г.)
• 1914 година — Илия Касев, български бунтовник (*? г.)
• 1944 година — Айно Акте, финландска певица (* 1876 г.)
• 1944 година — Михаел Витман, Хауптщурмфюрер (* 1914 г.)
• 1947 година — Антон Деникин, съветски военачалник (* 1872 г.)
• 1950 година — Николай Мясковски, съветски композитор (* 1881 г.)
• 1959 година — Лефтер Мечев, български бунтовник (* 1875 г.)
• 1966 година — Богдан Кесяков, български дипломат(* 1886 г.)
• 1977 година — Едгар Ейдриън, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 година (* 1889 г.)
• 1980 година — Иван Буреш, български академик (* 1885 г.)
• 1990 година — Васил Александров, български критик (* 1908 г.)
• 1991 година — Валтер Цеман, австрийски футболист (* 1927 г.)
• 1991 година — Джеймс Ъруин, американски астронавт (* 1930 г.)
• 1993 година — Иван Будинов, български политик (* 1918 г.)
• 1994 година — Леонид Леонов, съветски публицист (* 1899 г.)
• 1994 година — Серж Льоклер, френски психоаналитик (* 1924 г.)
• 1996 година — Невил Мот, английски физик, Нобелов лауреат през 1977 година (* 1905 г.)
• 1998 година — Ласло Сабо, маджарски шахматист (* 1917 г.)
• 2009 година — Даниел Харке, испански футболист (* 1983 г.)
• 2010 година — Патриша Нийл, американска актриса (* 1926 г.)
Празници
• Ден на Асоциациата на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) — Отбелязва се от 2005 година във всяка от страните – членки на Асоциацията в Деня на нейното основаване (1967) по Решение на Постоянния комитет на АСЕАН от май 2004 година
• Бутан — Ден на независимостта (1949 година, от Великобритания)
• Германия — Ден на мира в Аугсбург
• Ирак — Ден на мира
• Тайван и Китай — Ден на бащата
• Танзания — Ден на земеделеца (Нане Нане)
• Украйна — Ден на свързочните войски
• Швеция — Ден на кралица Силвия и Ден на националния байрак
Източник: Wikipedia
obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ